В нощта
дебне лудостта.
Ако не заспиш,
ще я приютиш.

Ема Авърел има сериознa причинa да се страхува от деня, в който ще навърши четиридесет години. Точно на своя юбилей майка й окончателно е загубила разсъдъка си, а при спомена за този кошмар тя все още потръпва. Ема очаква с нея да се случи същото. И това, че не може да заспи, е сякаш първият знак, че не греши.

Животът й досега е бил подчинен на реда и разума. Голямата къща, чудесният съпруг, двете прекрасни деца и бляскавата кариера. Някъде назад е оставила спомените за майка си и трудното детство, а пред хората твърди, че тя е мъртва. Но не е – и миналото се завръща, за да я преследва, ръка за ръка с хаотичната й по-голяма сестра, която сякаш я обвинява за перфектния й живот.

Нощ след нощ сънят не идва. Ема усеща как помрачението я обзема, а денем започва да изпуска нещата от контрол. До момента, в който е обвинена в убийство, което не е сигурна дали не е извършила. Съпругът й я подозира, синът й се страхува от нея, дъщеря й пък крие своя голяма тайна. Семейството се разпада и тя не знае как да го спаси – докато рожденият й ден неумолимо наближава.

Лудостта се предава чрез кръвта, знае Ема. И е дошла за нея през широко отворената врата на инсомнията…