Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо „нещастие” произлиза от „неща” и какво се крие в сънните албуми.

Една поредица малки поетични приключения, в които дори глуповатото и абсурдното понякога крият чудни истини - за обичането по свой начин, за ползата да мечтаеш бавно и за това какво е вкъщи.

Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много насериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат.

Детска литература за възрастни! Защо не?

П.С: Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина Беневенти, която много не обича компютрите – предпочита истинска четка и палитра акварелни бои.

Лулу

и характерът според сълзите

смелите плачат от лук.

умните плачат от смях.

дивите плачат напук.

нежните плачат от страх.

Лулу по сълзите познава.